По дяволите… обстоятелствата ни оправдават винаги. И винаги гневът е неуместен, щом не искаш да нараниш някого – другия и/или себе си. Винаги е болезнен – за егото, за някого, пак за пострадалото ‘великодушно’ его.
И на мен ми прилошава клинично… И аз нося холтер. Не искам да съм егоист, но повече искам да оцелея.
Нежността се трансформира в гняв, по дяволите…
Гневът може да ме излекува, но не мога да платя. Отказвам се.
12
Акулата, както беше обяснено и доказано, всъщност не ловува.
Само прави „щрак“ колчем рибата тон навлезе в обсега й достатъчно, за да бъде забелязана. Неотменимо и веднага, и без да се обременява с разсъждения. И критично полезно за риболова.
Всички имаме своите риби тон. И своите акули.
11
Цветовете й са прекрасни. Когато спи е така пастелна. Гледам как следобедното слънце огрява твърде бялата й кожа и житната коса, шампанското й одеало и синята блуза. Цялата е в хармония с бледожълтия цвят на стените, бяло-сивото зад прозореца, сините бутилки с вода на перваза и дори и идиотското синьо „бъбрековидно“ легенче. Всичките й цветове са летни, но толкова нежни в момента.
Мръдвам и тя отваря очи. Парченца синьо небе като подарък за неочакваното слънце. Поглежда косо към мен и ъгълчето на устните й се устремява в моята посока.
Прилича на хлапе, което са хванали, че не спи.
10
Уникално е селското бистро. В смисъл, че предоставя почти невероятна, граничеща с невъзможна среща с другите 97% и част от техния така различен свят. Чалга, чалга, чалга, барманка с безвъзвратно настинали яйчници и червени ботуши, бейлис и вода само за 4 лв., още чалга и не-видях-дали-Ули-обича-или-не-обича-някой-си-там, но съм сигурна, че Кремена обича някого-на-когото-също-не-помня-името.
От друга страна, една жена предложи да ме свали от насипа, от който се опитвах да сляза, но изглеждаше сякаш падам. Мило малко чудо.
Поздравявам всички с най-доброто от следобеда – „На светло“ на Славена.
9
В смъртта казаха няма ред.
Дали наистина си отиват първо по-готините хора (както натрапчиво изглежда) или просто е крайно време да започнем да забелязваме какво имаме, докато е налично
8
Напълно възможно е да се окаже, че импулсивните действия са в позиция да ти донесат повече удовлетворение от планираните.
Защото не са натоварени с дълго предъвквани очаквания, например.
Но пък зависи, колко бързо ти се зарежда генераторът на очаквания. Ако си шампион, може времето необходимо за това да се окаже по-кратко, отколкото времето между светването на зеления светофар и клаксона на пернишкия голф за теб.
Дали?
7
Когато даваш възможност на хората да бъдат лоши, като злословят, например, всъщност, ти – макар и невинен – също правиш нещо лошо, защото им даваш тази (лошата) възможност.?
Къде ли е балансът между искреността и великодушието?
6
Такаа! каза ГДВ след семейната вечеря, от утре до НГ съм само на салата, чухте ли ме? Вие сте свидетели. Ние сме мълчаливи (свидетели), но той е максималист.
Мисля, на първи да декларирам пред нотариус, че започвам диета!
5
Правилно ли е на Магистралата да има ярки, светещи табели с надпис ЧНГ още на 29/12, се пита ГДВ. Не трябва ли да ги закачат на 1/1?
Имам само един готов отговор: Да! Не!
Хората, които монтират табели какво да пият на Нова Година? Зелев сок ли?
4
Живеем в съвсем мъничко място. Хората, които идват от по-големи, или поне по-инфраструктурирани места, са ултра незапознати с терминологията на мъничките места. Наричат магистралата в посока (тя е един незавършен вектор) Бургас – А1.
Ехоо, казва се Магистралата.
А на нея си имаме Тунел.
 | M-E on 9 В смъртта казаха ня … |
| M-E on 7 Когато даваш възмо … |
 | marsian on 7 Когато даваш възмо … |
| M-E on 7 Когато даваш възмо … |
| M-E on I was thinking… |
Блог в WordPress.com.
Theme: Prologue by Automattic.
