marsian
-
09:40:11 pm on декември 29, 2008 | # |
7
Когато даваш възможност на хората да бъдат лоши, като злословят, например, всъщност, ти – макар и невинен – също правиш нещо лошо, защото им даваш тази (лошата) възможност.?
Къде ли е балансът между искреността и великодушието?
M-E 23:50 on декември 29, 2008 | # |
Някъде между директността и лицемерието…?
Даването на възможност е израз, предполагащ активно (не)участие в процеса. Пример за обратното – лош ли е този, който е пасивен пушач в опушено заведение, което обича да посещава?
marsian 01:09 on декември 30, 2008 | # |
хм
смисълът на примера ми убягва. може би трябва да се боядисам руса, все пак
M-E 07:29 on декември 30, 2008 | # |
Перефразиране – понякогата нищоправенето е единствената смислена реакция на лошотията, и това не ни прави лоши – не всички можем да се превърнем в стражари, да гоним всичките апаши на държавата, напреимер. А и лошото е относителна категория. Например, нямах предвид, че пушенето е лошо само по себе, или хората, които пушат е лош