11
Цветовете й са прекрасни. Когато спи е така пастелна. Гледам как следобедното слънце огрява твърде бялата й кожа и житната коса, шампанското й одеало и синята блуза. Цялата е в хармония с бледожълтия цвят на стените, бяло-сивото зад прозореца, сините бутилки с вода на перваза и дори и идиотското синьо „бъбрековидно“ легенче. Всичките й цветове са летни, но толкова нежни в момента.
Мръдвам и тя отваря очи. Парченца синьо небе като подарък за неочакваното слънце. Поглежда косо към мен и ъгълчето на устните й се устремява в моята посока.
Прилича на хлапе, което са хванали, че не спи.
